Или къде да отидеш за един ден в близост до София

Искаш ли да попътуваш? Да се поразходиш из едно красиво местенце до Луковит и недалеч от София?

Екопътека Искър – Панега е част от едноименния геопарк. А по-интересното е, че пътеката се вие по течението на река Златна Панега – масленозелена река, водеща началото си от най-големия карстов извор у нас – Глава-Панега.

Началото на екопътеката е на около километър от Луковит. Няма как да не я познаеш, на площадката пред нея има изграден паркинг.

Стръмните стъпала в самото ѝ начало заблуждават. Няма големи височини, нито труднодостъпни участъци. Напротив. Това е една от най-равните и мързеливи екопътеки, по които съм минавала.

Но пък е толкова красива!

Още щом навлязохме в близост до река Златна Панега, ни посрещнаха рояци водни кончета – зелени, лилави, шарени – крилцата им проблясват под лъчите на слънцето. И пеперуди, които съживяват потъналата в покой местност.

Екопътеката преминава над реката, а за целта са изградени много дървени (и високи) мостове. Чувала съм, че нивото на водата понякога достига до самия им край. Когато обаче ние бяхме там, течение почти нямаше. Водата едва-едва пълзеше, и всичко беше сякаш заспало. Тук го няма забързания живот. Тук нищо не тича за никъде. Всичко спи. Постоянно. Завинаги.

И точно това усещане липсва в града…

От всяко ъгълче обаче може да те очаква приятна изненада. Например малкото зелено изворче точно преди големия мост, захванат за скалата с голяма дървена конструкция. Също – голямото нощно пауново око (пеперуда, аз не бях виждала такава), което случайно видяхме на едно от дърветата; изненада беше и пещерата, намираща се в близост до края на екопътеката.

Пещерата, оказа се, е началото на Темната дупка. Веднъж влязла вътре, разбирам защо носи точно това име. Там, до където аз стигнах (разбирай 3 метра навътре), беше тъмно и хлъзгаво. Така че, ако влизаш, вземи си челник и внимавай. Имай предвид, че пещерата не е благоустроена. И е достъпна само за професионалнисти.

За да не бъде твърде диво, по цялата екопътека са разположени беседки, където можеш да починеш и похапнеш (макар че едва ли ще си особено уморен). В края на екопътеката са разположени още няколко беседки и барбекюта. Съвсем логично – ароматът на скара се носеше из цялата поляна 🙂

Важно е да кажа, че това не е самият край на екопътеката, а този край, до който достигат повечето хора. Самата тя продължава до пещера Проходна. Неслучайно е част от геопарк Искър-Панега, обхващащ района около Луковит и този около Карлуково. Ако си ентусиаст, тръгни по маршрута. Имай обаче предвид, че хора, които са го изминавали споделят, че не е поддържан и не е добре маркиран. На места пътеката изцяло се губи. 

Как се стига?

С автомобил – от Плевен или София. Ако тръгваш от столицата, поемаш по автомагистрала Хемус в посока Плевен. Преминаваш през селата Златна Панега и Петревене. Един-два километра преди да влезеш в Луковит, ще видиш от лявата си страна паркинг. Там е и началото на екопътеката.

С междуградски транспорт – ние пътуваме предимно с влак, но до Луковит няма изградена железопътна линия. Влак минава през Карлуково – на около 10 км. от Луковит. Районът около Карлуково и пещера Проходна е част от геопарк Искър – Панега, но самата ж.п. гара е далеч от началото на екопътеката при Луковит. 

Можеш да се придвижиш и с автобус от Плевен или от София до Луковит. След като слезеш в Луковит, поемаш по шосето за столицата. Паркингът се намира от дясно на вас, на не повече от километър след края на града.