Разходка от Княжево до Златните мостове

Витоша е малка планина, но красива. Глътка свеж въздух и пъстрота в сивотата. Първо, защото е буквално в задния двор на София. Второ, защото денивилацията ѝ е голяма и си избираш маршрути каквито душа иска. Само за няколко часа можеш да изкачиш над 1000 метра и пак да се върнеш у дома привечер. Та затова я обичам толкова.

 

Маршрут от Княжево до Бялата вода

Щом се изкачиш по стъпълата зад обръщалото на трамвай №5, попадаш в другия свят – на Природата, изтласкан е в периферията на града. Навлизаш в гората и още в самото ѝ начало едър килим от изсъхнали иглички те посреща приветливо. Скоро след това виждаш и първата табелка, от която мъдрите слова на Лечителя Петър Димков ти напомнят да се радваш на живота. Табелки не липсват по целия път до Бялата вода.

 След като подминеш дървените пейки, достигаш до стабилен дървен мост. Преминаваш го и продължаваш. По-нагоре асфалтов път пресича твоя, разкрива се първата хубава гледка към София (останала в подножието ти) и малко след това вече отпиваш от студената и мека вода на чешма Бялата вода.

 

 

Пешеходен маршрут от Княжево до Златните мостове

От чешмата пътищата се раделят. Табелката обаче ясно оказва накъде да поемеш за Копитото и в коя посока – за Златните мостове. Ако решиш да тръгнеш към Копитото, хвърли един поглед на пътеписа. Има и още няколко маршрута, които можеш да си избереш, но нашата дестинация беше ясна от самото начало. Ако е имало някаква стръмност при изкачването до чешмата, оттам нататък пътеката се вие нагоре, но темпото е по-спокойно и наклонът не се усеща.

Пътечката пресича няколко пъти асфалтираната улица, но бързо се губи от него, извеждайки те в страни, измежду дърветата. Следваш я и се любуваш на природата.

Гора… Мъх през декември. Мъх, облякъл големите камъни в страни от пътечката в зелено. Свежест. И поточе, което румоли и създава усещане за живот през позаспалите зимните дни.

 

Обикновено в почивните дни пътеката е оживена, незаивисимо от сезона, но през седмицата е пусто. Можеш да се насладиш на собствената си компания или на тази на добър приятел. И на тишината на гората.

 

Около Златните мостове

Няма къде да се изгубиш по тази пътека, ако вървиш само направо и не следваш отклоненията (които са обозначени с табела). В края ѝ ще видиш голяма поляна – с беседки. Лятото е чудесно място за пикник. Лежиш на безкрайния килим от трева и слушаш птиците. Всичко е зелено, живо, пулсиращо. През зимата не е точно така, но в слънчевите дни е не по-малко красиво. Но тогава можеш да поседнеш на чаша чай в бистро Златните мостове. Или да хапнеш вкусна супа там. Да се стоплиш до камината. Да погледаш снага и да се заредиш с добро настроение, което да отнесеш със себе си отвън.

Иди до реката от морени. Много е внушителна, от снимката няма как да го усетиш.

 

Обърни внимание и на бабата (понякога дядото), която продава домашно сладко, сок от бъз или чудна левурда в бурканче. Левурдата е много готина с кисело мляко.  Доста често си купувам от разни възрастни хора разни бурканчета с домашни чудесии, така че с кеф наминавам и от там.

 

 

Ако търсиш и други маршрути из Витоша, виж категорията в блога и си харесай някой.

 

 

---

Транспорт до Златните мостове

С градски транспорт – ако решиш да се качиш до самата местност, можеш да отговаряш на автобус №63 или №163.

 

---

Транспорт до Княжево

Можеш да изпозлваш трамвай №5 или 11. Слизаш на обръщалото и преминаваш покрай детската площадка. След това се изкачваш по стълбите, които водят началото си от нея и оттам продължаваш нагоре.