Из Живота

Из живота 2

Наскоро разбрах, че някога скъп за мен човек е починал. Нямам намерение да те занимавам с личните си драми, но споделям това, защото мисля, че то малко или много е част от житейския път на всеки човек.

Много често просто се оставяме на течението. Приемаме ежедневните ситуации за нещо несъществено. И забравяме, че всяко наше действие днес ни води до резултат утре. Днес е връзката с вчера и утре. И ако днес не поемеш отговорност за себе си, утре може да нямаш шанс да го направиш.

Разбираш, че днешните ти мисли и действия водят до утрешното ти състояние. Хубаво или лошо – ти избираш.

И тогава си казваш, че все пак си заслужава да погледнеш нещата от хубава им страна. И че трябва да се погрижиш за себе си днес. Във всяко едно отношение. Лесно е да избягаш от отговорност. Трудно е да я поемеш. А това да се грижиш за себе си е отговорност. Да се грижиш за мислите си, за действията си, за тялото си. Да видиш възможност за решение дори и в проблемите – това е важното. Това е същественото.

Много е удобно на тъмно. Приятно е. Тихо е. Не трябва да поемаш отговорност. Няма пред кого, твоето Аз е доста замъглено от разните му там медикаменти и прочее гадости. Можеш да си седиш там и да си се самосъжаляваш колкото си искаш. Да, тясно е, задушно е, но какво пък?! Нали е тихо и няма нужда от усилия. Нека се пуснем по течението, пък каквото ще да става… Само че без усилия тялото умира. Просто не може да е толкова лесно. Идеята не е да е лесно, идеята е да живееш. Живееш, когато се движиш, търсиш си мястото, докато не го откриеш, а не когато се заседиш на едно място за дълго време.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *