Кюстендил – град с богата история

Кюстендил - град на миналото и живописната природа

Разходката до Кюстендил ще ти хареса, ако искаш тръгнеш по следите на отминалото време и да видиш как то се преплита с настоящето. На мен лично това преплитане не ми хареса много, но е факт, че това е град с богата история, който пази паметниците си и до днес. Природата тук е живописна – заобиколен е от планини. И е градът на Владимир Димитров – Майстора. Дори и само заради галерията си заслужава да го посетиш. 

От моя пътепис научаваш повече за:

Художествена галерия Владимир Димитров Майстора

Художествена галерия Владимир Димитров Майстора. Снимка: ToGood Photos
Художествена галерия Владимир Димитров Майстора. 

 

Галерията пази част от творчестото на художника. Може би не знаеш, но цели 13 години Майстора е бил на синекура (Георги Струмски – из книгата Владимир Димитров Майстора). Получавал е заплата на учител, а в замяна на това е дарявал най-добрите си картини на Министерстовото на народното просвещение. Министерстото пък ги разпращало на училища и държавни учреждения. Как и къде са съхранявани – никой не знаел. Част от тях са се изгубили, а друга – била спасена от приятели на художника. В момента тази част се съхранява в галерията в Кюстендил.

Влизам. Посреща ме автопортрет. Прекаланям се и пред творчестото, и пред личността на Майстора, затова и за мен този момент е толкова специален. Картините му са като живи – красиви девойки в ярки цветове те гледат от тях. Усещаш задругата. Виждаш живота на село. Творбите са огледало на неговата реалност, която всъщност е и типично българската. По-голямата част от живота на художника е преминала в кюстендилското село Шишковци, там той е намирал своето вдъхновение. На полето – по жътва. Сред плодните дръвчета. Сред хората.

 

Познато ми е. Ако и за теб българското село е едно привлекателно малко пространство, прочети разказа Чудният свят на баба.

 

 

Забележителности в Кюстендил

Градът е построен на мястото на средновековния Велбъдж, който от своя страна е приемник на античния Патулия. Тук можеш да видиш запазени:

  • църкви и джамии;
  • турски бани;
  • римска крепост;
  • римски терми;
  • възрожденски къщи;
  • къщи – музеи.

В центъра на града е разположена Пирковата кула – отбранителна кула, която е изградена между 14 и 15 век. Няма как да не я забележиш – извисява над всичко наоколо. Пирковата кула се състои от 3 етажа, като отбраната се е осигурявала от последния.

Непосредствено до нея се намира и балнеосанаториумът. Миризмата на сяра ще те ориентира къде е той. В града има над 40 извора, самият Кюстендил е предпочитан за лечение на множество заболявания именно заради лекувитата, наситена с минерали вода. Тук се прилага и калолечение, а в близост до града се намира и единственото одобрено лечебно торфено находище.

До балнеосанаториумът са и римските терми. Поредната забележителност в Кюстендил. Изградени са през 2-3 век. Откритата площ е около 1000 кв.м, но се предполага, че в действителност площта надхвърляла 3000 кв.м. Това са и най-големите терми в страната след варненските.

Минахме и покрай килийното училище, което не е отворено за посещения. Макар че е наричано килийно, в действителност това е взаимно училище „Св. св. Кирил и Методий“, функционирало през 1849 – 1888 г. То е построено в двора на църка „Успение Богородично“. В същия двор преди 2 века е построено килийното училище, което е функционирало почти 30 години. След това е изградено светското, а килийното е разрушено.

 

Докато вървя в града из множеството, пръснало се по централните улици, си мисля за цялото това историческо наследство. Град, в който са съхранени сгради и останки от тях, изградени преди векове. Античността е оставила своя отпечатък, преплел се със следващите векове и достигнали до наши дни. А днес все още продължават да се раждат и живеят хора тук – наследници на всичко това. 

Крепостта Хисарлъкa

Отправихме се по стръмни стъпала към крепостта Хисарлъкa. Само до там стигнахме, но знам, че на няколко километра след нея има и други красиви места, които си заслужава да видиш. Изкачихме стъпалата, продължихме по асвалтов път и след завоя поехме по една малка и утъпкана пътечка, която ни изведе пред зоологическата градина. Малко над нея се намира и самата крепост.

Впечатлява с размерите си. Изградена е през 4-5 век. Просъществувала е около 10 века и е била разрушена от османците през 15 век.

Споделям с теб повече снимки от крепостта, за да добиеш представа за мащаба на ѝ. От местността, в която е разположена, се открива и красива гледка към цял Кюстендил.

 

Върнахме се. Трябваше да хапнем и да хванем автобус до София. Аз лично препоръчвам пътуването с влак, защото гледките са по-красиви и е по-спокойно.

Как се стига до Кюстендил

До Кюстендил има редовни автобуси и влакове. Влакът минава през Перник, Радомир, а след това се разкрива гледка към Пирин и останалите планини, разположени в близост. Повечето от тях са малки, голи и скалисти, със сипеи и без зеленина, но това не ги прави по-малко привлекателни.

 

 

Чети още преживелици – последвай ме във Facebook.

Някои от фотографиите в блога са дело на PhotographerMahmudov.

 

Similar Posts

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *