Спомням си как в началото на бременността си четях разказ на една жена в bg-mamma, която споделяше как изкачила Мусала в осми месец. Казах си „Чудно, и аз ще съм така“. Да, ама не. Бременността си има своите специфи, с които трябва да се съобразим. Но кой пък казва, че трябва да напъхаме себе си в тесните рамки на парка?
Алея Галунка – между Бистрица и Железница
Алея Галунка е много приятна пътека, която се намира съвсем близо до София и свързва селата Железница и Бистрица. Спокойна, лежерна, ненатоварваща. По-голямата част от нея е под сенките на дърветата, рядко попадаш на открито под жарките лъчи на слънцето.
Важно е да знаеш, че в топлите летни уикенди е предпочитана от множество столичани, така че се подготви да се разминеш с много, много хора по тясната пътечка.
По пътеката можеш да поемеш и от Железница, и от Бистрица. Можеш и с градски транспорт да стигнеш, но изкачването на безкрайната павирана улица в Бистира ще те понатовари. Виж целия пътепис.
Пътека на здравето – екопътеката в Банкя
Пътеката на здравето е едно приятно местенце. Почти равна, изминаваш я неусетно, особено с готина компания. Хубаво е да дойдеш рано сутринта, за да избегнеш множеството. Самата екопътека е кръгова, общото ѝ изминаване е около 3 часа, но винаги можеш да се върнеш, ако се измориш.
Еко е, но доколко е друг въпрос. Точно си се потопил в красотата на гората, говориш си с дърветата, и изведнъж се озоваваш пред някакъв квартал (за мен си е вилна зона), а оттам пътят те отвежда на асфалтирана улица и изоставени полузавършени сгради. Иначе екопътеката, докато си в гората, е спокойна и цветна, особено през есента.
Екопътека Бели Искър до Самоков
Тази екопътека е малко по-далеч от София – на около 60 км. По-красива е (това е лично мнение), защото е в подножието на Рила.
Екопътеката се намира в близост до Самоков, любимият ми район. Скътана в подножието на планината и се вие около едноименната река. Осем дървени моста (здрави са, спокойно) под които буботи реката, обширна гора и магията на планината – това е екопътеката. Лежерна е, със съвсем малка денивилация, а изминаването ѝ е около 3 часа. Предлага ти една зареждаща разходка, която насища белите ти дробове с чист въздух, погледа ти с красота и съзнанието ти с усещане за безкрайност. Пътеката е кръгова, но съвсем спокойно можеш да се върнеш отново през гората, в противен случай излизаш на асфалта, а това обезсмисля малко или много (поне за мен) всичко.
Чети още преживелици – последвай ме във Facebook.
Някои от фотографиите в блога са дело на PhotographerMahmudov.