Маршрути из Витоша: Екопътека от Железница до Бистрица – алея „Галунка“

Не са много хората, които знаят името на тази екопътека. С когото и да съм говорила за нея, е „от Железница до Бистрица“. Когато я изминах, разбрах и защо не е в обратен ред.

Алея „Галунка“ е съвсем лежерна, ненатоварваща и дори равна. Нямам представа каква е денивелацията, но там изкачвания няма, освен шосето в Бистрица. Именно затова и тя попада в класацията ми за екопътеки около София, подходящи за бременни. Напомня ми на разходка в Северен парк, но е с малко повече дръвчета.

 

 

Тръгнахме от Бистрица

Хванахме автобуса, слязохме в центъра на селото и поехме по улицата, която е право срещу спирката. Според Google Maps името ѝ е Стефан Стамболов. Това е един от вариантите. Изкачване е, пътят е само нагоре, но не е страшно. В един момент се разделя на две – поемаш по левия. Можеш да стигнеш и с автомобил, далеч няма си единствен.

Отне ни около 30-40 минути да стигнем до гората. Пътечките отново се разделят, пак поемаме на ляво, по основната. Другата пътека се отклонява нагоре. Маркирана е, доколото съм наясно води към Симеоново.

Преди самото начало на екопътеката има изграден кът за отдих с беседки, а табелката за нея ясно се вижда. Продължаваш все направо и си там.

 

 

Както е в началото, така е и в самия край. Спокойно. Тихо и хармонично, ако си късметлия и няма много други хора, които са решили да я изминат в този ден. Ако е летен уикенд – бъди сигурен, че ще има.

Пътечката е съвсем тясна и често се налага да се разминаваш с разни хора, затова наистина мисля, че посещението ѝ в делничен ден може да бъде много по-приятно. Но и през уикенда си заслужава. Просто е глътка свеж въздух, макар и с тълпи хора. Ако не бързаш, а само се наслаждаваш на природата около себе си, изминаваш я за не повече от час и половина, включително и пътят от Бистрица.

 

 

Алеята се вие в гората, а в случай че ти се прииска да поседнеш, за да се полюбуваш на природата около себе си и да се заредиш с енергия от нея, има не една и не две пейки, разположени в сенките на дърветата. Според мен тези беседки са много повече повод за приятни разговори с хубава компания отколкото средство за отмяряне – просто няма от какво да се умориш.

 

 

И като споменах енергия, оглеждай се за вековният дъб, който се намира тук. Табелката ще ти подскаже къде се намира.

До Железница

Табелки има, те ще те упътят до Железница. Излизаш на спирка Чешмата. Там и трябва да слезаш, ако решиш да изминеш екопътеката в обратната посока.

Ние избрахме тази екопътека защото бях бременна и нямах възможност да измина нещо по-сериозно. Истината обаче е, че от Железница има чудесни маршрути, които можеш да изминеш. Много по-енергизиращи, зареждащи и дори уморителни. Такъв е Железница – хижа Алеко (особено, ако е през Черни връх, което аз не съм правила все още). Повече за този маршрут можеш да прочетеш скоро в блога ми.

Обичаш Витоша? Прочети още:

 


Как се стига с междуградски транпорт

С автобуси с номера: 68, 69, 70, 98, 314 – до Бистрица или с 69 и 98 до Железница.

Можеш да стигнеш и с автомобил до началото на екопътеката.


Тема за размисъл

На слизане към Железница видях младо семейство с три деца, едното от които беше съвсем бебе. Страшно много им се възхитих, защото мисля, че единственият начин да накараме децата да обичат природата, е като им покажем колко важна, значима и величествена е всъщност. Мисля и че именно като им подаряваме преживявания сред природата, им показваме, че животът може да бъде много по-вълнуващ от една игра на телефона.

 

Чети и други мои преживелици – харесай страницата ми във Фейсбук 

 

Similar Posts

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *