Един ден релакс в гората

Почивка с бебе в гората

През първите 5 месеца от живота на детето нито си почивах, нито пътувах. Само че времето се затопли, раззелени се, Слънчо сгря света, а на моя Тео същият този свят започна да му става интересен. Започна да харесва раницата си – за разлика от слинга, да се заседява в нея, дори да не се носи с кеф. Беше дошло времето, тоооолкова дълго мечтано от мен, да прекараме един ден сред природата.

Тръгнахме рано сутринта – след няколко кошмарни пътувания установихме, че този вариант е по-удачен. Минахме през Маджаре – красиво малко селце, свито в полите на Рила. Колко идилично местенце е то! Малка приказка, на фона на която виждам величието на планината.

 

Скоро паркирахме. Беше рано, сенчесто и прохладно. Взех Тео на ръце и минах по пътечката сред дърветата. Беше във възторг. Вдигна глава, огледа се, пое си дъх и се изсмя звучно. Честно казано не очаквах чак такава реакция. Беше страхотно – и за мен, и за него. Направихме си една освежаваща разходка измежду цветчетата и до реката. Събра погледите.

 

Върнахме се по някое време и го сложих на неговото одеяло под което имаше шалте. Малко по-късно заспа. Подухваше и въпреки че се притеснявах от настиване, всичко беше наред.

Останах сред дърветата. Усещането да си в гора е много специално. Нужни са ти няколко часа да презаредиш батериите и колкото повече си позволиш да усетиш тяхното присъствие, толкова повече осъзнаваш, че не си сам, а част от един цялостен организъм, наречен природа. Всички ние сме част от него, просто повечето от нас не го знаят, защото не искат да го знаят.

 

Оставих Тео и таткото и тръгнах по пътечката, която излиза извън гората. Взех си торбичка – отивах за билки. Тук-там имаше малки лилави петна измежду зелената трева – мащерка уханна. Набрах си за сушене. Толкова е чудна, че само две-три стръкчета са достатъчни, за да променят изцяло вкуса на домашния хляб, който приготвям обичайно.

След едночасово шляене в търсене на билкови туфички, реших да се връщам обратно. Вдигнахме одеялата, събрахме си боклука и се качихме в колата.

Тръгнахме към ЦПШ Мальовица – само на 15 минути от нашето местенце. Минаваше 17.30, когато паркирахме. Направихме си една бърза разходка до хижата и към 20.00 бяхме отново на паркинга, готови да се прибираме към вкъщи.

 

Много се радвам, че успяхме да се разходим – Тео беше впечатлен. Гледах го и виждах възхищение, любопитство и задоволство, а малките му черни очички сияеха. 

Е, без раница за бебеносене нямаше как да изживеем всичко това тримата. Така че, ако имаш проблеми с носенето, хвърли един поглед на моя опит с него – може да ти е полезен.

Ако пък имаш въпроси, питай – ще помогна, стига да мога.

 


С какво да се съобразиш, ако си с бебе

В случай че планираш да прекараш един ден в гората, имай предвид, че вероятно ще става течение. Не е проблем, но ако бебето заспи, е добре да имаш подходяща шапка под ръка.

Ако ходиш в планината привечер и носиш в раница, краката ще са му студени дори и с чорапи. Подсигури се с нещо топло за долната част ня тялото му.

 

Чети още преживелици – последвай ме във Facebook.

Някои от фотографиите в блога са дело на PhotographerMahmudov.

 

 

Similar Posts

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *