За два дни в Лудогорието: Гробницата в Свещари, Демир баба теке и крепостта Абритус

В някое малко делиорманско селце

Лудогорието в моето съзнание надхвърля идеята просто да посетя забележителностите (впечатляващи впрочем!) в района. Тук идвам всяка година и заживявам в атмосферата на местните. Така че, ако имаш време и възможност, отседни в някое селце, а не в градски хотел. Може и да ти хареса, особено ако си падаш по такъв начин на живот – изпълзял като от приказките. Аз лично намирам общо в бита от миналото, запазен и до днес тук.

Иначе като се заразхождаш по тесните и прашни улици, по които само дупките напомнят, че тук някога е имало асвалтова настилка, можеш да видиш всякакви картини от ежедневието на хората, които за (някои от) нас изглеждат като ехо от миналото. Например варене на лютеница в казан, приготвяне на маджун (който ти наричаш петмез) от цвекло и какво ли още не.

 

Като оставим настрана романтиката на селото, Лудогорието (Делиорманът) ти предоставя и друг вид срещи – тези с миналото. За някои от забележителностите в този район ти разказвам аз.

Историко-археологическия резерват Сборяново

Резерватът е съставен от десетки древни светилища, некрополи и селища. Най-значимите сред тях са:

  • Древния град Хелис, намиращ се в близост до село Свещари (столица по време на управлението на Дромихед)
  • Свещарската гробница (в която се смята, че е погребан Дромихет)
  • Демир баба теке – мюсюлманско светилище

 

Тракийската гробница до Свещари

Делиорманът крие своите тайни, някои от тях неразгадани и до сега, а едва доловим шепот разказва за златни предмети, откривани в района от иманяри и за изгубената им отдавна диря. Но една от тайните, разкрили ни се едва в края на миналия век, е изключително добре запазената до днес тракийска гробница на гетски владетел. Тя е част от архитектурен резерват Сборяново.

Няколко са нещата, които ти правят впечатление веднага. Първото е, че гробницата е разкопана и поставена в купол. Това ти позволява да я видиш от всичките ѝ страни. Щом влезеш пък те посрещат десет женски фигури, всяка със свой облик и индивидуалност. Виж ги по-долу на изображението. Тъй като в гробницата снимането е забранено, прилагам кадър на Deyan Stoev PHOTOGRAPHY. 

 

 

Тук, през първата половина на 3 век пр. Хр., е погребан гетския цар със своята съпруга. Смята се, че това е един от най-значимите гетски владетели – Дромихет. Към момента паметникът е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Това е накратко, а повече можеш да научиш от подробния ми пътепис Свещарската гробница в Сборяново.

 

Демир баба теке

Демир баба теке се намира близо до село Свещари, Завет и е част от резервата „Сборяново”. В текето е изградено тюрбе, където се смята, че е погребан Демир баба – Железният баща.

Изградено е върху тракийско светилище от 4-ти век, където преди години е имало оброчище и манастир. Дали затова, или по-скоро защото мястото е натоварено със свръхнадеждата на хората да носи изцеление, но към настоящето се почита от етноси с различни религиозни вярвания. Всяка година на Илинден идват и християни, и мюсюлмани, носещи своите болежки, нощуват под открито небе и на тръгване връзват парче плат за някое дърво, с вярата, че болката си остава тук. Магията на мястото не се изчерпва с това. Спазват се редица ритуали за здраве и сбъдване на желания. Повече за тях скоро ще прочетеш в блога.

Друго интересно е, че и до днес стотици мюсюлмани се събират на поляните над тюрбето около Гергьовден и пренасят курбан на Демир баба. Поне така разказват местните.

Разград – крепостта Абритус

В района на Разград има доста места, които да посетиш, но няма как да пропуснеш крепостта Абритус – самата тя е един своебразен музей на открито. Изложени са десетки експонати, сред които колони, паметни плочи, релефи и статуи. Интересно е, че тук е намерен както жертвеник с посвещение на Херкулес, така и най-голямото късноантично монетно съкровище – 835 златни римски монети от 5 век.

Резерватът е добре проучен. Открити са жилищни и обществени сгради, както и крепостните стени. Градът е основан в края на 1 век сл.Хр. като военен лагер, а само за няколко века се е разраснал значително и се е превърнал в един от най-големите градове в Долна Мизия (северната част на страната ни днес). Крепостта е разрушена в края на 6 век от славяни и авари.

На територията на резервата има два музея, единия от които е интерактивен. С бебе е доста трудно човек да иде където си поиска, но този музей съм си го оставила за идното лято.

 

Какво трябва да знаеш?

Пътната настилка е в потресаващо състояние. От Кубрат до Разград – дупка до дупка. Трябват ти железни нерви и поне 2-3 пъти повече време от това, което си предвидил.

В случай че темите за селцата и Лудогорието са ти интересни, виж и Живот на село – разказ на един гост. Текстът ми е много, много любим. 

 

Чети още преживелици – последвай ме във Facebook.

Някои от фотографиите в блога са дело на PhotographerMahmudov.

 

 

 

Similar Posts

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *