Село Боженци – архитектурно-исторически резерват.
Село Боженци е едно от онези местенца, които те връщат няколко века назад в миналото.
Минахме през селото, буквално. Нямахме много време да обиколим, но и това, което видяхме, беше достатъчно за мен. Още в самото начало се заговорих с жената от първото дюкянче. Много мила и разговорлива, тя ми каза, че в тук в момента живеят 12 души (според последното преброяване – 36).
Както може би знаеш, селото е обявено за архитектурно-исторически резерват. По-голямата част от къщите са в типично възрожденски стил – внушителни, на два етажа, с каменни плочи вместо покриви, с големи чардаци и заградени с масивни дървени порти. Разхождаш се по калдъръмени улици и си мислиш за миналото, когато във вените му е текъл живот. Имало е време, когато тук са се развивали различни занаяти, а самото село е било част от важен търговски кръстопът. В разцвета му е построена църквата, килийното училище към нея, а в последствие и класното училище. Преди Освобождението тук е имало 103 къщи и 32 дюкяна. След това търговията замира и Боженци лека-полека започва да опустява. Къщите обаче са реставрирани и до днес пазят облика си от миналото.
Легендата разказва, че началото на всичко това поставила жена, на име Божана – болярка, избягала с децата си от Търново при падането му под османско владичество.
Ако темата за селата ти е интересна, имам цяла секция.
Чети още преживелици – последвай ме във Facebook.
Някои от фотографиите в блога са дело на PhotographerMahmudov.
Текстовете в short stories категорията не претендират за изчерпателност – те са кратки, дават основни насоки, но пък мисля, че и те имат място в блога.
