Кратки разкази

Кратки разкази

  • Из живота 2

    Наскоро разбрах, че някога скъп за мен човек е починал. Нямам намерение да те занимавам с личните си драми, но споделям това, защото мисля, че то малко или много е част от житейския път на всеки човек.…

  • Из живота 1

    Винаги има някой, който да ти помогне. Защото те обича                      Имаш нужда от помощ? Помоли близките си да ти съдействат. Те ще го направят. Понякога нямаш капацитета да се справиш сам с трудностите. Но твоите близки –…

  • Кратки разкази: Сред природата – по-близо до себе си

    „Гледам света. Потънал е в сиво. Силуети безмълвно се скитат. Без цел и посока. Истина ли е? Или моето съзнание смело цапа всичко в тази тъмна гама? Къде е границата между реалността и моята проекция? Има ли…

  • Страх ли ни е да живеем?

    Днес си мисля за живота. За това, че самите ние се лишаваме от него, а после с горчивина установяваме, че нищо особено не ни се случва. Затваряме се в собствените си тесни рамки, в които всичко е…

  • не изчезвай момент

    Не изчезвай момент

    Не изчезвай момент! Не изтичай неусетно между пръстите на ръцете ми. Бавно прокапваш от двете страни, опитам ли се да те задържа. Но не е ли с всичко, което поискаме да откраднем така?! Не изчезвай момент! Остани!…

  • Кратки разкази: Смелостта – нашето друго Аз

    Винаги съм се страхувала…   От всичко. От началото до края на всичко и по цялото  му протежение. Страхувах се да остана сама и се примирявах с трохите, които Бог ми подхвърляше. Не можеш да ме виниш.…

  • Кратки разкази: Случайна ли е случайната среща?

    „Миризмата на изгоряло се носеше във въздуха… Беше се случило вече. Непоправимо. Непоправимото нито може да се залепи, нито закърпи, нито пришие, нито понагоди. Може само да се изгради отново. Така е и с отношенията. Мислим си,…

  • Изпитвали ли сте чиста любов?

    Хубаво е човек да си дава възможността да бъде с разлчини хора. Да ги допуска до себе си. Вътре в себе си. До всяка клетка и сърцето си. Да ги опознава и да усеща ритъма на пулса…

  • Кратки разкази: В очакване на Любовта

    Смрачаваше се. Марта седеше на терасата, допушваше последната си цигара и наблюдаваше залеза. Слънцето бавно пъплеше надолу, иззад блоковете. Ставаше все по-малко. Изчезваше… Марта пое дълбоко дъх, сякаш за да запечата тази картина в съзнанието си и…