Боянски водопад
Маршрути из Витоша,  Пътуване

До Боянския водопад – кратка разходка из Витоша

Боянският водопад отдавна намери място в списъка ни за маршрути из Витоша. Нареди се там и зачака търпеливо своя ред.

Беше неделна юлска сутрин, когато се качихме на автобуса за Бояна. 

 

Боянската църква

Първата ни дестинация беше Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“, разположена в малък парк измежду вековни дървета. Построена е на 3 етапа. Първият от тях е бил през 11-ти век, след това през 13-ти, а последният е през 19-ти век. Мисля, че всеки етап ясно се разграничава един от друг.

Силно впечатление ми направи внушителната секвоя, в близост до входа на двора. Засадена е през 1907-1908 г. от Фердинанд, а в момента се издига на десетки метри височина.

 

Боянската църква датира още от 11 век. Снимка: ToGood Photos

 

Боянски водопад – маршрут

Оттам тръгнахме нагоре по павираната улица. Времето беше чудесно за разходка в планината – далеч от градската глъчка и непоносимата жега. Явно и много други столичани, подобно на нас, бяха на същото мнение. Когато пристигнахме в началото на пътеката, видяхме толкова много хора. Обичам да се наслаждавам на тишината в планината, а не на безкрайното жужене, идващо от всички страни. Направи ми впечатление, че много от хората бяха семейни, с малки деца. Това донякъде обяснява факта, че тълпата беше съсредоточена предимно в началото на пътеката.

Маркировката е видима, а и има множество табели, които показват маршрута към Боянския водопад и Боянското езеро. Пътеката е приятна, на места е леко стръмна. Предимно първата половина. Втората е по-равна, но все пак може да се каже, че пътят е нагоре. Изминава се за около час и половина с нормално темпо.

През цялото време тясната пътека се вие измежду дърветата и в гората и само от време на време се появява някоя красива гледка към София – предимно като фон зад дърветата.

След около час и половина ходене стигнахме до един кален участък. Там тътенът на водата силно се чуваше, така че знаехме, че водопадът е съвсем близо.

Е, бяхме вече там.

Немалко хора намират Боянския водопад за привлекателен. Снимка: ToGood Photos

 

В подножието на водопада – висок около 15 метра – беше спокойно, и въпреки множеството. Излезли от сянката на гората, видяхме слънцето, което озаряваше това малко открито пространство. Лъчите му нежно галеха и водата, и камъните, и тялото ми, което имаше нужда от малко топлина. В комбинация със свежите пръски на водопада, изпитах едно блажено чувство на задоволство.

Похапнахме, поснимахме, и се отправихме обратно към града. Всъщност мислехме да поемем по пътеката за Копитото. Това е един от вариантите за връщане. Доколкото съм чела, отнема около час. Предпочетохме обаче да не го правим, защото водата ни беше на привършване и нямахме представа дали ще открием скоро поточе, от което да си налеем.

Върнахме се по същия път. Колоездачи минаха покрай нас. В началото на пътеката е указано, че това не е изключено. Имайте го предвид.

След малко повече от час бяхме в Бояна и чакахме автобуса за града.

 


Как се стига до Боянския водопад

С автомобил: До Боянския водопад с кола се стига само до Бояна. Минава се покрай Боянската църква и се паркира в края на павираната улица. Оттам нагоре – само пеша.

С градски транспорт от София: С автобус 64. Автобусът минава на интервал от около 30 минути през почивните дни. Една от спирките му е метростанция Витоша, откъдето минават и останалите автобуси за планината. Ако изберете да пътувате с него, слезте на спирка Боянско ханче, в края на квартала.

 


Тема за размисъл

Докато бяхме в двора на Боянската църква, видях две жени да се молят на едно от вековните дървета. На мен лично ми звучи по-разумно да се молиш пред дърво отколкото в олтара на някаква сграда (пък било то и църква). Защото в моето съзнание Бог и природата са неотменно свързани. Само че тук точно съзирам човешкия егоцентризъм.

Молим се на природата за нашето собствено благоденствие, а същевременно с това всяко наше ежедневно действие я унищожаваме. Лесно е да искаме, но е трудно да дадем. А за да има баланс, трябва и от двете.

Това е моето лично мнение. 

 

За повече снимки от красиви родни кътчета, последвайте страницата ToGood Photos.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *