Маршрути из Витоша,  Пътуване

Маршрути из Витоша: Oт Княжево до Златните мостове

Разходка от Княжево до Златните мостове

Витоша е малка планина, но красива. Глътка свеж въздух е тя. Пъстрота в сивотата и живот в съществуването. Поне за мен.

Пътеката до Копитото от Княжево ми е любима. Но и тази до Златните мостове е не-малко приятна. Изминава се за около 2 часа – умерено темпо. Прочети впечатленията ми от нея. Виж и видеото от разходката ни, което помествам под снимките.

 

Маршрут от Княжево до Бялата вода

Щом се изкачиш по стъпалата зад обръщалото на трамвай №5, попадаш в другия свят – на Природата, изтласкан е в периферията на града. Навлизаш в гората и още в самото ѝ начало едър килим от изсъхнали иглички те посреща приветливо. Скоро след това виждаш и първата табелка, от която мъдрите слова на Лечителя Петър Димков ти напомнят да се радваш на живота. Табелките са накацали по дърветата по целия път до Бялата вода.

За не повече от 30 минути стигаш от началото на пътеката до чешмата, а пътят към нея е само направо. След като подминеш дървените пейки, достигаш до стабилен дървен мост. Преминаваш го и продължаваш. По-нагоре асфалтов път пресича твоя, разкрива се първата хубава гледка към София (останала в подножието ти) и малко след това вече отпиваш от студената и мека вода, изливаща се от чучура на чешмата.

 

Пешеходен маршрут от Княжево до Златните мостове

От чешмата пътищата се разделят. Табелката обаче ясно оказва накъде да поемеш за Копитото и в коя посока – за Златните мостове. Има и още няколко маршрута, които можеш да си избереш, но нашата дестинация беше ясна от самото начало. Ако е имало някаква стръмност при изкачването до чешмата, оттам нататък пътеката се вие нагоре, но темпото е по-спокойно и наклонът не се усеща.

Пътечката пресича няколко пъти асфалта, но бързо се губи от него, извеждайки те в страни, измежду дърветата. Следвай я.

Усети природата. Гора… Мъх през декември. Мъх, облякъл големите камъни в страни от пътечката в зелено. Свежест. И поточе, което внася усещане за живот в тази застиналост.

зеленина през зимата

 

Обикновено в почивните дни пътеката е оживена, независимо от сезона, но през седмицата е пусто. Можеш да се насладиш на собствената си компания или на тази на добър приятел. И на тишината на гората.

 

Около Златните мостове

Няма къде да се изгубиш по тази пътека, ако вървиш само направо и не следваш отклоненията (които са обозначени с табела). В края ѝ ще видиш голяма поляна – с беседки. Лятото е чудесно място за пикник. Лежиш на безкрайния килим от трева и слушаш птиците. Всичко е зелено, живо, пулсиращо. През зимата не е точно така, но в слънчевите дни е не по-малко красиво. Тогава пък можеш да поседнеш на чаша чай в бистро Златните мостове. Или да хапнеш вкусна супа там. Да се стоплиш до камината. Да погледаш снага и да се заредиш с добро настроение, което да отнесеш със себе си отвън.

Не забравяй, когато си вече там, да разгледаш реката от морени. Ако времето е хубаво, можеш да подскачаш от камък на камък и лека-полека да тръгнеш нагоре. Но и през зимата си имат своето очарование – заровени под снега.

Морени - Златните мостове

 

Сега можеш да продължиш по друга пътека или да се върнеш обратно. Зависи с колко време разполагаш. В този ден ние решихме да поемем отново към Княжево.

Ако и ти постъпиш като нас, обърни внимание на бабата (дядото понякога), от която можеш да си вземеш домашно сладко, сок от бъз или чудна левурда в бурканче. Обожавам последната с кисело мляко. За бабата вероятно е важно. За теб – още повече.

Бабата със сиропите и сладката

 

Виж още и: До Боянския водопад – кратка разходка из Витоша.

 


Транспорт до Златните мостове

С градски транспорт – ако решиш да се качиш до самата местност, можеш да използваш автобус №63 или №163.

С автомобил – има изграден асфалтов път от Бояна, който ще те отведе до местността.

 


Транспорт до Княжево

Можеш да използваш трамвай №5 или №11. Слизаш на обръщалото и преминаваш покрай детската площадка. След това се изкачваш по стълбите, които водят началото си от нея и оттам продължаваш нагоре.

 


Тема за размисъл

Имала съм възможността да минавам по тая пътека със скъпи за мен хора. Един от тях е Чавдар. Важен  човек в моя живот. Когато срещнеш значими люде, можеш да си благодарен на Бог, че ги е изпратил. И минавайки оттук отново и отново, аз си събирам спомени – хубави, с цени хора. Прекалено ни е кратък животът, за да го пилеем в празно общуване…

 

За повече снимки от България – разгледай Фейсбук страницата ToGood Photos.

Под снимките ще намериш и видео от разходката ни.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *