Разходката до Кюстендил ще ти хареса, ако искаш тръгнеш по следите на отминалото време и да видиш как то се преплита с настоящето. На мен лично това преплитане не ми хареса много, но е факт, че това е град с богата история, който пази паметниците си и до днес. Природата тук е живописна – заобиколен е от планини. И е градът на Владимир Димитров – Майстора. Дори и само заради галерията си заслужава да го посетиш.
От моя пътепис научаваш повече за:
- Художествената галерия.
- Забележителностите, които да видиш.
- Крепостта Хисарлъкa.
- Как да стигнеш до града, ако си без личен автомобил.
Художествена галерия Владимир Димитров Майстора
Галерията пази част от творчестото на художника. Може би не знаеш, но цели 13 години Майстора е бил на синекура (Георги Струмски – из книгата Владимир Димитров Майстора). Получавал е заплата на учител, а в замяна на това е дарявал най-добрите си картини на Министерстовото на народното просвещение. Министерстото пък ги разпращало на училища и държавни учреждения. Как и къде са съхранявани – никой не знаел. Част от тях са се изгубили, а друга – била спасена от приятели на художника. В момента тази част се съхранява в галерията в Кюстендил.
Влизам. Посреща ме автопортрет. Прекаланям се и пред творчестото, и пред личността на Майстора, затова и за мен този момент е толкова специален. Картините му са като живи – красиви девойки в ярки цветове те гледат от тях. Усещаш задругата. Виждаш живота на село. Творбите са огледало на неговата реалност, която всъщност е и типично българската. По-голямата част от живота на художника е преминала в кюстендилското село Шишковци, там той е намирал своето вдъхновение. На полето – по жътва. Сред плодните дръвчета. Сред хората.
Познато ми е. Ако и за теб българското село е едно привлекателно малко пространство, прочети разказа Чудният свят на баба.
Забележителности в Кюстендил
Градът е построен на мястото на средновековния Велбъдж, който от своя страна е приемник на античния Патулия. Тук можеш да видиш запазени:
- църкви и джамии;
- турски бани;
- римска крепост;
- римски терми;
- възрожденски къщи;
- къщи – музеи.
В центъра на града е разположена Пирковата кула – отбранителна кула, която е изградена между 14 и 15 век. Няма как да не я забележиш – извисява над всичко наоколо. Пирковата кула се състои от 3 етажа, като отбраната се е осигурявала от последния.
Непосредствено до нея се намира и балнеосанаториумът. Миризмата на сяра ще те ориентира къде е той. В града има над 40 извора, самият Кюстендил е предпочитан за лечение на множество заболявания именно заради лекувитата, наситена с минерали вода. Тук се прилага и калолечение, а в близост до града се намира и единственото одобрено лечебно торфено находище.
До балнеосанаториумът са и римските терми. Поредната забележителност в Кюстендил. Изградени са през 2-3 век. Откритата площ е около 1000 кв.м, но се предполага, че в действителност площта надхвърляла 3000 кв.м. Това са и най-големите терми в страната след варненските.
Минахме и покрай килийното училище, което не е отворено за посещения. Макар че е наричано килийно, в действителност това е взаимно училище „Св. св. Кирил и Методий“, функционирало през 1849 – 1888 г. То е построено в двора на църка „Успение Богородично“. В същия двор преди 2 века е построено килийното училище, което е функционирало почти 30 години. След това е изградено светското, а килийното е разрушено.
Докато вървя в града из множеството, пръснало се по централните улици, си мисля за цялото това историческо наследство. Град, в който са съхранени сгради и останки от тях, изградени преди векове. Античността е оставила своя отпечатък, преплел се със следващите векове и достигнали до наши дни. А днес все още продължават да се раждат и живеят хора тук – наследници на всичко това.
Крепостта Хисарлъкa
Отправихме се по стръмни стъпала към крепостта Хисарлъкa. Само до там стигнахме, но знам, че на няколко километра след нея има и други красиви места, които си заслужава да видиш. Изкачихме стъпалата, продължихме по асвалтов път и след завоя поехме по една малка и утъпкана пътечка, която ни изведе пред зоологическата градина. Малко над нея се намира и самата крепост.
Впечатлява с размерите си. Изградена е през 4-5 век. Просъществувала е около 10 века и е била разрушена от османците през 15 век.
Споделям с теб повече снимки от крепостта, за да добиеш представа за мащаба на ѝ. От местността, в която е разположена, се открива и красива гледка към цял Кюстендил.
Върнахме се. Трябваше да хапнем и да хванем автобус до София. Аз лично препоръчвам пътуването с влак, защото гледките са по-красиви и е по-спокойно.
Как се стига до Кюстендил
До Кюстендил има редовни автобуси и влакове. Влакът минава през Перник, Радомир, а след това се разкрива гледка към Пирин и останалите планини, разположени в близост. Повечето от тях са малки, голи и скалисти, със сипеи и без зеленина, но това не ги прави по-малко привлекателни.
Чети още преживелици – последвай ме във Facebook.
Някои от фотографиите в блога са дело на PhotographerMahmudov.
