Село Лясково до Девин – високо в планината, почти на края на света

Село Лясково

Лясково, Девин, е малко селце със свое училище, детска градина, кръчма и къща за гости. Всички жители работят. „Човек без работа няма“ – казва съдържателят на вила Росенови – единственото място за нощувка тук.

Хората са любезни и готови да си побъбрят с теб – това забелязах за двете вечери престой.

 

Лясково се намира на около 10 км от Девин, а разстоянието от селото до града се взима за около 30 минути 😀 Сам се досещаш за какви завои става въпрос и за какви гледки – ако си падаш по тях.

Самото селце е сгушено в една от гънките на планината. Тесен път разделя единия хълм от другия, а в подножието им, по протежението, са накацали двуетажни къщи. Дължината на селото е голяма и накъдето и да погледнеш, виждаш безкрайни гори. Издигат се високо над теб и тихо ти нашепват колко мъничък си на фона на природата. Много е хубаво. Имаш усещането, че си на края на света. Времето пълзи едва-едва и мързеливо се оглежда преди да направи следващата си крачка. Сред хората си, но и си сам. Обаче не от оная тягостната самота, а от онази, от която всички се нуждаем, за да поговорим малко повече със себе си.

Снимка: PhotographerMahmudov
Снимка: PhotographerMahmudov

 

В Лещен и Ковачевица го нямах това усещане, може би защото кипеше от туристи.

Жителите на Лясково са над 600. Да, има и деца. Но повечето са възрастни. И както повечето български села, и то обезлюдява в годините. Малко по-бавно, но младите тръгват нанякъде и се установяват там – в другадето.

Още щом пристигнахме с Тео, една баба ми се провикна от прозореца:

       – На колко е? – беше от въпросите на самотните хора, които нямат нужда от отговор, а са по-скоро предтекст за разговор. – И ние имаме бебе, горе-долу колкото твоето.

Питах я дали живее тук, а тя каза, че отдавна децата ѝ живеели в София…

Снимка: PhotographerMahmudov

 

Местната кръчма и разни вкусотии

Няма как да не спомена собственичката на местната кръчма (може би и единствена). Любезна, усмихната и дружелюбна. Приготви ни страхотни домашни картофки и яйца на очи. Да, чудна вечеря – на чист въздух, с продукти от двора, гарнирана с приятелски разговор вместо обслужване. И като за похлупах – на символична цена. Нищо излишно. Няма как да искам нещо повече.

 

Понеже съм на тема храна, само ще спомена, че в къща за гости Росенови закусихме

чудни мекици – приготвени по 100-годишна рецепта.

Гарнирани бяха с домашни сладка от горски плодове. Не знам дали е маркетингов трик или рецептата вярно е завещана от някоя баба, но това са най-пухкавите, меките (без ръбове по крайщата), топящи се в устата и вкусни мекици, които съм опитвала. В комбинация с малките горски ягодки по тях и червения разтичащ се сироп – щеше ми се закуската ми да продължи вечно :D.

Това е за две вечери от Лясково. Повече можеш да разбереш, ако го посетиш сам.

 

Чети още преживелици – последвай ме във Facebook.

Някои от фотографиите в блога са дело на PhotographerMahmudov.

 

 

Similar Posts

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *