Свещарската гробница в резервата Сборяново

Резерват Сборяново – наследство от гетите

Към днешна дата Сборяново е историко-археологически резерват, на чиято територия са открити стотици арехеологически и културни паметници. В миналото не просто територията е била населявана от тракийското племе гети, но и именно тук, в този район, се предполага, че се е намирала столицата им от 3 век пр. Хр. – Хелис. Всичко това обяснява и факта, че са открити над 100 могили, а в една от тях се намира небезизвестната Свещаркска гробница.

Може би не знаеш, но могилите са издигнати в съответствие с разположението на небесните тела към онзи момент. Самият комплекс учените разделят на няколко части, като групата от 12-те могили около Свещарската гробница е отражение на съзвездието Орион. А защо Орион и звездите? Гетите не само са се опитвали да живеят в хармония с Природата, те са вярвали в безсмъртието на душата и във връзката ѝ с Вселената. Вярвали са, че се слива с Космоса след физическата смърт на тялото, затова и са се опитвали да създадат отражение на това, което е там горе, тук на земята.

Тракийската гробница в Свещари

 

 

Самата гробница, построена пред 3 век пр. Хр., е затрупана в могилата, но е поставена в купол – така можеш да видиш как изглежда и отвътре, и отвън. Освен това е затворена зад две врати, които не се отварят едновременно – това предотвратява възможността въздухът от вън да проникване вътре. Влизаш в могилата, минаваш през тесен коридор и се озоваваш пред входа на изградената от бели варовикови блокове гробница. Гробницата е съставена от три квадратни помещения, разположени Г-образно – предверие, странично помещение за жертвоприношения и гробна камера. Всякo от тях е покритo с отделен полуцилиндричен свод, разположен на различна височина.

Разбира се, най-впечатляваща е гробната камера. Когато надникнеш в нея, погледът ти веднага се плъзва по големите женски скулптури (наричани кариатиди), повдигнали ръце нагоре, за да поддържат архитравът. Десет фигури с идеални пропорции изникват пред теб. Разгледай ги. Огледай чертите и лицата им и ще видиш, че всяка от тях се отличава със свой собствен облик. Погледни изображението по-долу, виж как са облечени. Според Мария Чичикова* “растителният мотив на дрехите ги свърза с изображенията на богини”. 

Помести поглед нагоре и ще забележиш изрисуван конник с придружители. Това всъщност е сцена, пресъздаваща ритуала на обожествяване (хероизация) на владетеля. Тук е изобразен владетелят на кон заедно със своите оръженосци, а срещу него е застанала богиня с венец, следвана от 4 жени с дарове. 

Описаното до тук виждаш на долния кадър. Тъй като снимането в гробницата е забранено, прилагам изображение, дело на Deyan Stoev PHOTOGRAPHY. Кадрите му са много детайлни, най-добрите в Интернет. 

 

 

В гробницата са открити две каменни легла с човешки кости – на владетеля и на младата му съпруга, която е трябвало да го съпровожда в задгробния му живот. Намерени са още останки на няколко коня, вероятно принесени в жертва. Погребан е и трети човек, смята се, че е бил роднина на царя, а тялото му е положено в последствие. 

Сцената на обожествяване е останала недовършена. Същото се е случило и с кариатидите, а най-вероятната причина е, че пълководецът е загинал преждевременно, преди работата по тракийската гробница да е приключена напълно.

 

Кой е владетелят?

Смята се, че тук е погребан гетският пълководец Дромихет (заедно със своята съпруга). Това, което ни е известно за него е, че е сред най-значимите пълководци на гетите. Точно той побеждава в сражение бившия военноначалник и в последствие наследник на Александър Македонски – Лизимах. След победата двамата сключват мир, скрепен чрез брак с една от дъщерите на Лизимах.

Свещарска гробница – интересни факти

  • Гробницата е разкрита през 1982 година при разкопките на могила №7 (Гинина могила).
  • Архитектурата ѝ не е типична за тракийските гробници от онова време. Подобен тип архитектура (с квадратни камери и полуцилиндричен свод) е по-характерна за “елинистичната епоха в Източносредимноморския свят” (Мария Чичикова). 
  • Гробницата е част от наследството на ЮНЕСКО и привлича множество посетители от България и не само.

Ако планираш пътешествие в района на Лудогорието, виж и пътеписа ми от там, може да ти е полезен.

 

Ако четеш пътеписите ми с кеф, последвай ме също в Instagram или Facebook.

 

 

 


Много ценен и интересен е текстът на Мария Чичикова – “Тракийски приноси в архитектурата и декорацията на царската гробница с кариатиди от Свещари”, на който се позовавам.

 

 

Similar Posts

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *