Short stories: Еленската базилика

От доста време ми се искаше да дойда до Еленската базилика. Помня първата снимка, на която я видях – цялата в червено, вероятно оцветена отчасти и от слънцето. Впечатляваща. Беше от тези кадри, които съзнанието ти попива и не ти дава мира, докато не идеш на мястото, за да видиш и почувстваш сам.
 

Кратка история

В продължение на векове базиликата е нападана, разрушавана, опожарявана, но продължава да съществува и до днес, съхранила останките от себе си.
Ако се поровиш в Интернет, ще разбереш, че тя е достроявана и това си личи (за по-опитните от мен). Ще разбереш още, че е надградена с куполи още през VI век – изключително рядко архитектурно решение.
Но моят фокус е другаде – върху вековете, в които е просъществувала.
 
Смята се, че е изградена върху тракийско светилище, вероятно в средата на IV век. Следват години на нападения и разруха по тези земи. Нападана и преустроявана е, а по времето на император Ираклий районът запустява за повече от 250 години, за да стане част от Първата българска държава няколко века по-късно. Много вероятно е именно след покръстването да се е наложило функционирането на църквата заради възприемането на новата вяра.
 
По време на Втората българска държава тук се е намирал манастирът „Св. Илия“, който се превръща във важно книжовно средище. Самата базилика е използвана като храм към манастира. През XV век е нападнат от турците, но продължава да съществува до XVII век като книжовен център. Именно тогава Яхия паша (според преданията – по клевета на местно мюсюлманско население) го обстрелва с топове, опожарява и така разрушава напълно.
 
Манастирът спрял да съществува, но българите продължили да идват тук. Ако стигнеш до тук, ще видиш голям каменен кръст, почернял от пожарите, на мястото на олтара. Дали местните все още изразяват почитта си – не знам. Но базиликата разказва своята история дори и само с усещанията, които ни навява.
 
А ти посещавал ли си я? И ако си, какво почувства там?
 
 
Черпи вдъхновение и от други мои преживелици – харесай страницата ми във Фейсбук.
 
Текстовете в short stories категорията не претендират за изчерпателност – те са кратки, дават основни насоки, но пък мисля, че и те имат място в блога. 

Similar Posts

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *