Света Марина до Карлуково

Манастирът Света Марина е един от трите в района съхранени до днес. Към момента той и Свети Никола Глигора са възстановени по инициатива на местни граждани и изцяло с усилията на доброволци. Макар да има сведения за местоположението на третия манастир, той е недостъпен и най-вероятно в недобро състояние.

Как да стигнеш?

Избери си дали да:

• поемеш по пътеката на изхода от пещера Проходна
• или да се спуснеш се по маршрута от Националния пещерен дом

Ние съчетахме разходката до тази скална църква с посещение на пещерата. Непосредствено след изхода на Проходна виждаш табела, указваща посоката към Света Марина. Пътеката е тясна, но съвсем равна и лека. Вървиш само по нея, можеш да се заблудиш на едно единствено място, ако не видиш упътването, но подозирам, че просто е отклонение на основния маршрут, което рано или късно пак води към него.

Въпреки че в пещерата имаше доста хора, по пътеката не срещнахме никого. Беше тихо и спокойно, движехме се само двамата сред гората, а с наближаването на края ѝ, ромоленето на Искър се засилваше.

Стигнахме до реката. Беше понесла със себе си толкова много боклуци, че явно в един момент е изнемощяла  и е решила безцеремонно да ги строполи по брега. Постояхме минута-две и се качихме нагоре по скалата, ясно обозначаваща, че нагоре е пътят към църквата.

Манастирът се намира в скалата, както сам се досещаш. За да стигнеш до него, преминаваш по дървено мостче, подсигурено с парапети. Ако си от шубелиите, закуси с малко смелост този ден, ще имаш нужда. (Не се засягай, и аз съм от тях)

Дали маршрутът е подходящ за деца? Трудно ми е да определя. Кратък и равен е, но пътеката е тясна, а надолу е стръмно, макар и да не е страшно. Аз например не бих я минала с Тео, който е на 2.

За Света Марина

Смята се, че Света Марина е създадена около XIII век и е просъществувала до около XIX, когато започнала да запустява. Освен нея в региона е имало още 11 скални църкви, всички те населявани от монасите исихасти. Има и друго общо помежду им – били изградени около отдавна несъществуващия вече Карлуковски манастир. За него знаем, че е бил с внушителни размери – сходен по големина с Рилския. Разграбван и разрушаван е неколкократно и в момента от него е останала единствено църквата „Успение Богородично“.

Според археологическите материали, мястото, на което е построена Света Марина, е използвано от 3800 г. пр.Хр и се предполага, че е било древно светилище. Някои от стенописите в църквата са съхранени до днес. Датирани са около XIII век, когато църквата е създадена. Смята се, че са дело на двама иконописци, различават се два отделни почерка в работата им. в момента запазените иконописи могат да бъдат видени единствено в НИМ. Стенописите в манастира съвсем точно възстановяват оригиналните.

Възстановяване

Монасите напускат Света Марина през XIX век, с времето църквата запада и се налага да се реставрира почти изцяло. В момента манастирът е реставриран изцяло от доброволци и със средства на гражданите. Работата започва преди около 10 години, а усилията им са подкрепени и от някои спелеоложки клубове.