За мен

 

Казвам се Нели Средкова.

Пиша – това е моят начин да изразявам себе си.

Затова и създадох това мое местенце. Винаги съм си мечтала да имам свое си малко пространство. Поле за изява. Терен за споделяне.

Интересно е, започвам всичко с думата мечта. Но всъщност не съм от хората, които често мечтаят.

Защо? Не знам… Та нали мечтите са криле? Просто затваряме очи, разперваме ги.. и политаме. Понякога летим безцелно. Друг път съвсем целенасочено. Изследваме собствения си предел – докъде ще стигнем. Къде се простират границите ни… Чувала съм, оказва се, че няма такива. Нямало предел. Лошото идвало след полета. Обикновено се случва така, че нечий крясък бързо ни приземява обратно на земята – в нашата си истинска реалност, в нашето си ежедневие. На масата в кухнята. Пред печката. На досадната работа…

И все пак мечтите са единствените, които ни карат да вървим напред. Теглят ни. Влачат ни понякога дори.  Интересно, след като знам всичко това, защо толкова рядко си позволявам да мечтая? Защо не вярвам и защо отрязвам крилете си?

А вие защо го правите?