• Смелостта – нашето друго Аз

    Винаги съм се страхувала. От всичко. От началото до края на всичко и по цялото  му протежение. Страхувах се да остана сама и се примирявах с трохите, които Бог ми подхвърляше. Не можеш да ме виниш. Израснах в семейство, в което винаги съм била онази, която не може; която не се справя. Без майка. С баща ми и с двете ми сестри. Аз – най-малката. Ненужната. Баща ми винаги ми е казвал, че нищо не правя добре; че нищо не мога и за нищо не ставам. Не беше добър родител. Пиеше. Нищо не пипваше, на нас чакаше. Безотговорен човек, който…

  • Изсичането на дъждовните гори и изчезването на орангутаните

    Наричаме горите “белите дробове на Земята”. Бели дробове, от които режем всеки ден малко по малко. Ден след ден дъждовните гори намаляват за сметка на палмовите плантации, които осигуряват евтино палмово масло, но погубват животински видове.  “Къде…

  • Екопътека до София: Пътека на здравето в Банкя

    Поредния зимен ден. Студен и снежен. Денят, в който осъзнах, че колкото и да се обичате с един човек, не можете да прекарвате ден след ден заедно, затворени зад дебелите стени на панелите в  София, и да…

  • Проблемите трябва да се решават заедно

    Проблемите се преодоляват заедно

    Чу се силен трясък. Част от покрива над кухнята се беше срутил и една малка дупка зееше в тавана и отваряше гледка към небето. Минути след това се чу тропот. Малката къща почти беше забравила гневните изблици,…

  • Случайна среща

    „Миризмата на изгоряло се носеше във въздуха. Беше се случило вече. Непоправимо. Непоправимото нито може да се залепи, нито закърпи, нито пришие, нито понагоди. Може само да се изгради отново. Така е и с отношенията. Мислим си,…

  • Сурва – кукерите в Перник

    Поемам на път за Перник – градът, който в края на януари възражда един отминал, но приказен български обичай, свързан с едни чудати същества, наречени кукери.Тук за поредна година се провежда Международният фестивал на маскарадните игри Сурва.…

  • По следите на вятъра: Лещен и Ковачевица – селата от миналото

    Откакто видях Глинената къща в Лещен, замечтах си да ида в това малко селце. Когато попаднах там обаче, много повече ме впечатлиха малките калдъръмени улички, големите дървени порти, типичните за селото каменни къщи. И Родопите, които бяха…

  • Изпитвали ли сте чиста любов?

    За някои любовта е пърхане на пеперуди в корема. За мен – не съвсем. Но ще започна по-отдалеч… Хубаво е човек да си дава възможността да бъде с разлчини хора. Да ги допуска до себе си. Вътре…

  • В очакване на Любовта

    Смрачаваше се. Марта седеше на терасата, допушваше последната си цигара и наблюдаваше залеза. Слънцето бавно пъплеше надолу, иззад блоковете. Ставаше все по-малко. Изчезваше… Марта пое дълбоко дъх, сякаш за да запечата тази картина в съзнанието си и…

  • Лято през октомври

    Есен е. Но сутрин миризмата на зима се носи навсякъде. Прониква в мен при всяко мое вдишване. Изпълва ме цялата и засява семената на носталгията. От тях е онова чувство на тъга в дъждовните дни. А с времето те…

  • За Душата и смисъла…

      Лежа в мекото си легло, а съзнанието ми се рее безцелно. Прелита от облак на облак, лута се насам-натам, но където и да отиде, влачи със себе си въпроса за смисъла… Отдавна съм се разбрала със…