Страх ли ни е да живеем?

Днес си мисля за живота. За това, че самите ние се лишаваме от него, а после с горчивина установяваме, че нищо особено не ни се случва.

Затваряме се в собствените си тесни рамки, в които всичко е сиво и повтарящо се, а после се чудим защо няма живец в душата ни. Е, как да има? За какво да живеем, след като всеки ден всичко е каквото е било вчера? То е все едно да вечеряме леща, ориз или картофи, ден след ден, и да изпитваме наслада от храната…

Това е животът. Преминаваме през различни обстоятелства. Ако сме достатъчно смели да се изправим срещу тях и да ги преодолеем, с радост прегръщаме следващото предизвикателство. Съществуването ни се осмисля.

Ако се изплашим, правим крачка назад. Осъзнаваме, че не можем, че не се справяме. Започваме да се страхуваме. Идва следващото предизвикателство. Плашим се и от него. И така, в един момент се оказва, че живеем затворени в собствената си черупка от страх, че светът ще ни смаже. Започваме да се страхуваме от живота. А той просто иска да ни покаже забавната си страна; да ни накара да повярваме, че сме по-силно отколкото си мислим, опитвайки се да ни предизвика със своите безкрайни чудати ситуации.

Мотиви в текста

• Страхът от неизвестното
• Смелостта да живееш истински
• Малките стъпки всеки ден
• Свободата да бъдеш себе си

За текста